Калина Андролова разговаря с Кристиян Шкварек за Гласове.  Акценти: Ако ПП/ДБ

Калина Андролова беседва с Кристиян Шкварек за " Гласове ".  Акценти: 

Ако ПП/ДБ си сътрудничат с Движение за права и свободи намерено, то е тъй като се намираме в условия на война на европейския континент и има едни огромни интернационалните фактори, които бързо и под паника се пробват да сглобяват този вид държавни управления. Пеевски ги държи на власт. Той е инструментализиран, с цел да държи в кондиция кабинета на Политическа партия, които не могат сами да се задържат на власт, да останат във властта. Пеевски е комплициран там като детегледачка на тези деца-идиотчета, които ни ръководят в лицето на Политическа партия.    

В момента, в който те смъкват, стартират да те чегъртат и да зависиш от западните фактори, стартират да те заплашват с " Магнитски ", бутнат те в една такава коалиция с Политическа партия, какво се случва?! Трябва да се правиш на либерал, постанова се да прокарваш промени в Наказателен кодекс за ЛГБТ-хората, би трябвало да разрешаваш гей парада, би трябвало да го играеш тъкмо противоположното на своя електорат, с цел да оцелееш. Това е обстановката на ГЕРБ. ГЕРБ е една партия от консерватори, които когато са мощни се държат консервативно, само че когато са слаби стартират да се държат оптимално демократично, с цел да не ги бият от Запад.

Асен Василев пристигна и осъзна простичка истина. Че като водач на демократичното пространство и демократичните хора от градските центрове той в действителност действително е водач на едни крепостни селяни. Които са просто една затворена глобалистично-либерална фракция в България, която ще гласоподава точно за такива хора като ПП/ДБ, които носят същия културен белег като тях самите. И няма значение какво приказват, дали лъжат и какво въобще вършат.

В България няма обединена, еманципирана и осъзната консервативна политическа общественост. От другата страна на демократичната общественост имаме една безспорна каша. Една каша от консервативни електорати, представлявани от идеологически неосъзнати или даже осъзнати антиконсервативни партии.

Кристиян Шкварек е историк и политолог. Основател и изпълнителен шеф на фондация " Консервативно Общество ", както и на самодейността " Месец на Семейството ".  Бивш ръководител на Младежкия Консервативен Клуб и представител на " Европейските Консерватори и Реформисти " за България.

- Г-н Шкварек, дано да стартираме нашия диалог от поръчката на ГЕРБ, че няма да поддържат бюджета. Какво очаквате да се случи? Скандали в Народното събрание, ГЕРБ още веднъж ще демонстрират на гласоподавателите какъв брой некомпетентни са Политическа партия, само че в последна сметка ще поддържат с някои промени бюджета, доста звук за нищо? Или промяна на финансовия министър? 

- Не считам, че ще бъде доста звук за нищо. Ще бъде по-скоро доста звук за нещо малко. Така да го кажем. Да, всичко, което изброихте, е по този начин, ще има кавги, ще има договаряния, сделки, ще има естествено „ ние не поддържаме тази сглобка и се срамим, че сме част от нея “ и прочие Но най-после ще се договорят за съответни промени в този бюджет, за които загатна Борисов оня ден. Но няма да се стига до промяна на министри. Камо ли да се сменя Асен Василев. Аз персонално считам, че Асен Василев е закрепостен в този кабинет. Асен Василев е де факто индивидът, който управлява Политическа партия. Тази групировка не се управлява нито от Кирил Петков, нито от Денков. Според мен Асен Василев е еквивалентът на политическа тежест в Политическа партия, каквито са да вземем за пример Борисов в ГЕРБ и Делян Пеевски в Движение за права и свободи. Следователно няма по какъв начин да бъде заменен. Но сигурно избрани детайли от бюджета, който той вкарва, ще се поправят. Като цяло неговата политика наподобява от ден на ден на социалдемокрация, дори на западноевропейски социализъм. Това е един извънредно ляв бюджет. Лява политика, провеждана от почитател на Майкъл Портър, който е ляв в своите убеждения. Нормално е всяка партия, която счита себе си за дясна, както ГЕРБ и Движение за права и свободи мислят за себе си, да не поддържат бюджета на един социалист, на един ляв. Но те ще го създадат. Защото този кабинет не е образуван въз основа на ляво, дясно, възгледи или идеология. Той е образуван въз основа на протичащата се на няколкостотин километра от нас война и въз основа на външнополитическите фактори, които ни принуждават да се образува сходно държавно управление.  

- Как си обяснявате феномена „ Пеевски “, който ПП/ДБ легитимират като водещ шеф на ръководството, откакто преди го замерваха с яйца и домати?! Помня, че Владислав Панев се беше снимал с Пеевски и истеризира гласоподавателите на Демократична България. Имаше една Таня Койчева Андреева, която написа: „ Г-н Панев, ние от Демократична България се БОРИМ против Пеевски, НЕ се СНИМАМЕ с него. “ Помня, че Иво Мирчев беше прострян на земята във връзка на митингите към „ Росенец “. И в този момент каква шокираща трансформация в жълтопаветниците! 

- Владислав Панев даже понесе някаква отговорност тогава, мисля, че се отдръпна от някаква позиция. Да, права сте, само че поставяте обстоятелството, че тогава Демократична България се биха на „ Росенец “ като контрапункт на това, че в този момент са дружно с Пеевски и Движение за права и свободи. Аз не съм сигурен, че става дума за пряк контрапункт. По-скоро тези образци демонстрират едно и също. Имам своите дълбоки подозрения още от този момент, дали цялото това осъществяване, дебаркирането на Христо Иванов с лодката на „ Росенец “, в действителност не е било в съгласие със самото Движение за права и свободи. Случаят оказа помощ и на двете партии. Следователно в случай че ПП/ДБ си сътрудничат с Движение за права и свободи в Народното събрание към този момент намерено, може би не би трябвало да вършим контрапункт и да споделяме „ по този начин беше преди, а в този момент е друго “, а да споделяме, че те още от този момент го вършат, от дебаркирането на Христо Иванов на оня плаж, от този момент са дружно. Там снимаха и се бориха с НСО, нещо, което е безусловно невероятно да се направи в случай че няма спогодба с другата страна. Това е единствено ремарка, която върша, че те още от този момент си сътрудничат с Движение за права и свободи, а в този момент това стана намерено и очевидно. А стана намерено, тъй като както споделих, ние се намираме в условия на война на европейския континент и има едни доста огромни интернационалните фактори, които бързо и под паника се пробват да сглобяват този вид държавни управления. Не единствено в България. Имайте поради, че по целия фланг, от горната страна от Балтика до Средиземно море, това нещо се случва. И ще дам образец. В Полша този огромен външнополитически фактор, който в България постоянно назоваваме „ посолството “, работеше много интензивно за събаряне на консервативното държавно управление на Качински. Макар че държавното управление беше оптимално проамериканско и проукраинско. Просто тъй като от другата страна, тези против Качински, са либерали като Байдън и Демократическата партия. На такава идеологическа основа външният фактор реши да смъкна държавното управление. При това в една доста огромна страна, Полша е към 40 милиона. Ако там могат да пипат толкоз жестоко и да вършат такива политически промени, какво остава за една дребна страна като България с шест-седем милиона население?! Нима нямат силата и тежестта да сглобят едно такова държавно управление като това, което ни ръководи сега, и което би трябвало да оцелее до момента в който трае войната?! Според мен имат тази мощ и тъкмо по този начин направиха. 

- Мотивите на външния фактор са разбираеми. Но въпреки всичко ПП/ДБ се подлагат прекомерно очевидно на Пеевски, митове се носят за неговия напън и тяхното смирение. Вероятно това е и поради конституционните промени. А може Пеевски да ги държи с компромати, с корупционна скица, със покупко-продажби, които им се услаждат.

- И аз съм чувал тези митове. Но първото нещо, с което ги държи, е явно. Пеевски ги държи на власт. А те доста желаят да са на власт, доста обезверено упорстват да бъдат на власт. Не бива да подценяваме доколко те са на власт. Истината е, че държат властта, ето пишат бюджети, назначават шефове на организации, усвояват пари. Много пари ще бъдат усвоени от Политическа партия през този кабинет, както и от техните доближени компании и кръгове преди ротацията. Следователно ето ви първото нещо, ползата да са на власт и няма потребност да спекулираме. Пеевски ги държи на власт, с цел да могат те да усвояват пари. Нещата са толкоз елементарни от време на време, не са по-дълбока интрига. 

- Явно че посолството вкара Пеевски в играта, осъзнавайки неговата безрезервност за решение на задания, поради притискането му по " Магнитски ". В момента той е инструментализиран да се потвърждава. 

- Според мен не е, с цел да се потвърждава. Но той е инструментализиран, с цел да държи в кондиция кабинета на Политическа партия, които се видя предходната година, че не могат сами да се задържат на власт, да останат във властта. Хората от посолството си споделят: „ Ето, овластихме ги Политическа партия, получиха 25% на избори, сформираха кабинет и след това се оказаха толкоз некадърни и алчни, че се изпокараха със своите съдружни сътрудници и паднаха от власт за седем месеца. “ Помните, че за първи път в историята на България мина избор на съмнение и Политическа партия изгубиха властта. Сега представете си, че вие сте посолството. Хващате се просто за главата. И си казвате: „ Да, тези хора са нашите хора, само че те не могат, те не знаят по какъв начин, те са некадърни, алчни и крадливи, и отново ще паднат от власт. Я, да сложим един сръчен човек, който може да ръководи, може да упражнява напън, може да ги събира, да ги стяга. “ Това е човек, който се е потвърдил в продължение на 10 години при нечовечен пердах от страна на цялата страна против него, че може. Може я тази работа. И съгласно мен, Пеевски е комплициран там като детегледачка. Той е на практика детегледачката на тези деца-идиотчета, които ни ръководят в лицето на Политическа партия.    

- Консервативна партия ли е ГЕРБ, както се пробват да се показват?! И в случай че е консервативна, по какъв начин си разрешава да поддържа некомпетентностите на Политическа партия, които ни въвличат в дългова серпантина?

- ГЕРБ освен че поддържат лявото в Политическа партия, те поддържат и ултралибералното, антиконсервативното. Това, което от няколко месеца насам се случва, е, че в Народното събрание бяха признати да речем промени в Наказателния кодекс, които характерно трансформират ЛГБТ-хората в специфична, обособена, по-важна категория хора от останалите. Наказанията за дейности против тях да вземем за пример ще бъдат по-тежки. Това е свръхлиберализъм, подобен един западен, който ГЕРБ сега поддържат. Защо?! Значи ГЕРБ имат извънредно закостенял електорат. Това не са либералите от центъра на огромните градове, ГЕРБ са една такава междинна класа, провинциална в положителния смисъл на думата, по принцип това е гръбнакът на един народ. На тези консервативни хора обаче им се постанова да се преценяват с геополитическата конюнктура. Когато Борисов е мощен, да вземем за пример през 2017 година беше доста мощен и стигна върха си, той се пребори да направи кабинет даже с крайни националисти. Включително с „ Атака “. Тогава това беше огромен пердах. Тогава той го пребори това на европейско ниво. Знаете ли, че Меркел и ЕНП бяха доста срещу такава коалиция. Но той се пребори за тази коалиция. Построи оградата с Турция, не мина нито един мигрант през България. Нашата страна отхвърли Истанбулската спогодба първа от всички страни в Европа. България беше пионер с този ход, в реакционното, в консервативното. Прокараха се някои неща във вероизповеданията. Практически българската страна избави Православната черква от банкрут и до ден сегашен владиците обожават Борисов и ГЕРБ поради това и Църквата е доста прогерберски настроена. Владиците настояват, че не имало от 120 години толкоз процърковна власт, каквато имаше в България по времето на третия кабинет на ГЕРБ. Но ето по какъв начин се трансформират нещата, когато Борисов не е толкоз мощен. В момента, в който те смъкват, стартират да те чегъртат и да зависиш от западните фактори, стартират да те заплашват с " Магнитски ", бутнат те в една такава коалиция с Политическа партия, какво се случва?! Трябва да се правиш на либерал, постанова се да прокарваш промени в Наказателен кодекс за ЛГБТ-хората, би трябвало да разрешаваш гей-парада, би трябвало да го играеш тъкмо противоположното на своя електорат, с цел да оцелееш. Това е обстановката на ГЕРБ. ГЕРБ е една партия от консерватори, които когато са мощни се държат консервативно, само че когато са слаби стартират да се държат оптимално демократично, с цел да не ги бият от запад. Най-просто казано. 

- Да, ГЕРБ се държат демократично от възприятие за самозапазване. Виждаме, че е разумно след повдигането на пенсиите, на заплатите, на разноските за защита, да следва и повдигане на налозите, което в един по-следващ миг ще стане още по-драстично. Много анализатори и икономисти, в това число и аз, предричахме, че Политическа партия ще наложат повдигане на налозите за обезпечаване на приходната част на бюджета. Но тогава Политическа партия се клеха по медиите, че няма да подвигат налозите. Кажете ми от кое място се появи тази безнаказана неистина! Политическа партия приказват без никакъв ангажимент за истината. 

- Обяснявам си го, че тези хора и изключително Асен Василев се оказаха умни. И съответно Василев. Кирил Петков – не. Но Василев се оказа по-умен от предходните водачи на демократичната общественост в България. Ще ви кажа за какво. Защото той осъзна една истина, която аз приказвам от дълги години, само че кой знае за какво тъкмо противоположното се е наложило като чувство в обществото. В България най-твърдият, най-крепостният и най-слепият електорат не е този на Българска социалистическа партия (червените бабички), не е на Движение за права и свободи, не са и хората на ГЕРБ по провинцията и прочие Най-твърдият, кьорав, доктринален, съвсем еретически електорат е този на така наречен демократична общественост. Тези, които през годините бяха наричани тъкмо противоположното. Че са най-придирчивият, най-капризният електорат! Не! Разберете! Обратното е. Този електорат гласоподава единствено по естетически и обществен принцип. Те са повече обществена общественост в сравнение с политическа такава. Следователно на тях можеш да им кажеш всичко и след това да ги излъжеш. Няма никакво значение. На тях можеш да им приказваш трийсет години, че най-лошото нещо на света са комунистите и русофилите, и след това да им кажеш, че би трябвало да гласоподават за Румен Радев. И че е нужно да се направи кабинет с Българска социалистическа партия. И те ще кажат единствено: „ Да, да, няма проблем! “ Можеш да им приказваш 10 години, че Пеевски и Движение за права и свободи са най-лошото нещо на света, да ги изкарваш на митинги като тези против Орешарски, и по-късно да направиш точно с Движение за права и свободи кабинет. И те ще кажат: „ Да, да, няма проблем! “ И ще те пазят. Този човек Асен Василев разбра нещо, което не го разбираха предходните демократични водачи като Иван Костов, Радан Кънев, Христо Иванов и други Защото тези водачи си имаха вяра на личната агитация, че електоратът им е образован, взискателен и придирчив. И заради обстоятелството, че си имаха вяра на личната агитация за личната общественост, внимаваха да не го лъжат доста обществено, да не се държат брутално. Защото имаха вяра, че другояче този електорат ще изчезне. Асен Василев пристигна и осъзна тази простичка истина. Че като водач на демократичното пространство и демократичните хора от градските центрове той в действителност действително е водач на едни крепостни селяни. Които са богати, които вършат хубави приходи в Бизнес парка, които са космополитни, които пътуват по света и тъкмо по тази причина са толкоз крепостни. Защото те са просто една затворена глобалистично-либерална фракция в България, която ще гласоподава точно за такива хора като ПП/ДБ, които носят същия културен белег като тях самите. И няма значение какво приказват, дали лъжат и какво въобще вършат. И това е повода Асен Василев и Политическа партия да осъзнават, че имат този картбланш. Те схващат, че и огромните медии са техни, известните публицисти в огромните медии. И по тази причина в последна сметка за какво да не лъжат?! Асен Василев може да е споделил нещо преди една година и в този момент да направи тъкмо противоположното. Кой ще му потърси сметка?! Електоратът му е крепостен и тези демократични градски хора постоянно ще гласоподават за него и такива като него. А медиите в никакъв случай няма да го разкостват в интервютата. Тогава, отново споделям, за какво този човек да не лъже?!

- Как ще коментирате рухването на София и Варна в ръцете на представители на неолибералната теория. Може ли да го четем като поръчка за тяхното стабилно разширение? Знаем технологията, първо столицата, след това всичко останало. 

- Значи Политическа партия към този момент се разшириха до една такава жестока особеност. Те имаха свръхпредставителство след ноември 2021 година, когато към тази дребна демократична общественост, стегната, внезапно се прибавиха едни половин милион гласа посредством напълно на президента. Когато Румен Радев легитимира Политическа партия на изборите през ноември, той им изсипа 500 хиляди гласа от хора, които не са градски либерали, пръснати из страната. Така че Политическа партия в границите на две години бяха свръхпредставени, представлявайки една конфедерация на градските либерали с едни хора, които са два или три пъти повече на брой, хора срещу статуквото и почитатели на Радев. За последните две години втората група, тези, които им приши Румен Радев, окапват. И това е повода ПП/ДБ толкоз бързо да спадат, тъй като тази група отпада, тя се разсънва, тя схваща къде е докарана и с какви хора е принудена да бъде в един лагер. ПП/ДБ вървят стремглаво надолу електорално в цялата страна с помощта на този развой. Обаче в същото време съответно демократичната общественост постепенно се усилва в огромните градове. Отговорът на вашия въпрос е по-скоро комплициран. ПП/ДБ отвън огромните градове ще изчезнат изцяло, тотално, в това число тук-там като Благоевград, който случайно беше взет, само че в същото време това ядро ще се окрупнява и ще пораства съответно в най-големите градове. Като течност, която се събира от разнообразни страни в няколко по-големи струйки. Както и вие казахте, това се случва на всички места по света. Либералите първо вземат столиците, след това и огромните градове.  

- Неолибералите имат пластична и фина технология, те постоянно избират забавен човек. Защо консервативните платформи не съумяват в този политически маркетинг по този начин добре както демократичните?

- Много е тъничък моментът да приказваме изобщо за консервативна общественост и консервативни хора у нас. В България няма обединена, еманципирана и осъзната консервативна политическа общественост. Наистина осъзната като такава. Има демократична общественост, осъзната като такава, и тя е проведена. В същото време от другата страна всички други политически партии съставляват в Народното събрание най-вече закостенял електорат. Значи на Българска социалистическа партия, и на Движение за права и свободи, и на ГЕРБ, и на „ Възраждане “ електоратът е закостенял. Но самите те като политически обединения не се осъзнават и не се показват като консервативни. Едните са русофилски националисти, антиглобалисти („ Възраждане “), другите са либерали, забележете (ДПС), те са демократична партия, макар че съставляват може би най-консервативния електорат. Третите са социалисти, което значи, че би трябвало да са прогресивни и Българска социалистическа партия праща в Екологичен потенциал суперпрогресивни депутати, които гласоподават за еднополовите бракове и Истанбулската спогодба, само че тук, вътре в страната, Българска социалистическа партия осъзнава, че има закостенял възрастен електорат и не може да поддържа тези неща и се получава една такава дихотомия в партията. Тоест от другата страна на демократичната общественост имаме една безспорна каша. Една каша от консервативни електорати, представлявани от идеологически неосъзнати или даже осъзнати антиконсервативно партии. Това е доста комплицирана амалгама, която се е получила вследствие на комплицирания ни преход. Това обаче е неестествено положение и затова ще бъде изчистено. И на този терен най-сетне ще се появи огромна консервативна партия, която да бъде отговор на демократичната общественост. 

- Всъщност не е ли по-добре, че ГЕРБ изгубиха София, в случай че изобщо е подобаваща тази дума. ГЕРБ трябваше за известно време да се разделят с ръководството на София. 

- Да, трябваше. И съгласно мен това ще е добре за самите ГЕРБ. Но аз съм уверен, че ГЕРБ не са дали по избор София. Колкото и малко опит да имам към момента в политиката, не съм видял даже един образец, в който някой да хвърля кърпата и да подарява победа. Има доста конспирации за такива подарени победи, само че в никакъв случай те не са се случили. Партиите се бият до последно за всичко, което могат. ГЕРБ в действителност си изгубиха София. Те не я подариха. ГЕРБ просто направиха поредност от неточности. Издигнаха претендент, който е с демократичен профил и който въобще не може по никакъв метод да канализира избор, който да е антисглобка и антиПП/ДБ. Така както го направи Ваня Григорова. И това плюс други неточности докара ГЕРБ до третото място. Това си беше загуба отвред поради тези неточности и този кандат. Аз нямам доверие в конспирациите, че са се договорили за тази загуба. 

- „ Телерик “ на Терзиев, купена от американска компания, от години спонсорира така наречен жълтопаветен десен бранш в България. Правят се голям брой офиси из цялата страна за гратис образование в разнообразни възрасти по цифрови технологии. Това ми припомня за школите на Фетхуллах Гюлен в Турция и постсъветското пространство. Това е остарялата скица на Сорос в нов вид за България. Имаме контрол върху подрастващите и оформяне на културологичен профил, основаване на принадлежност към избран метод на мислене. Терзиев е план на американските леви и към него ще се конструира партийност в бъдеще.

- На процедура едрият интернационален капитал, който е в областта на високите технологии, IT-сектора, е турболиберален. Ако погледнем Силициевата котловина, всички огромни тех компании там са свръхпрогресивни, някои до степен, че промотират тотални извращения от сорта на трансхора и прочие Тези пари са в този демократичен лагер. Ако в Съединени американски щати парите от енергетиката, индустриалната и добивната индустрия гравитират към Републиканската партия, то този IT-капитал, както и спекулативният капитал е при свръхлибералите и свръхпрогресивистите. В България не е по-различно. Либералите у нас от ден на ден ще разчитат точно на този капитал като отговор на вкоренения, локален, както те го назовават „ олигархичен “ капитал. И двата са наедрял капитал, само че единият го дамгосват като „ олигархичен “, а другият го дефинират като „ добър, чист, ярък, бял “. И този капитал ще се употребява тъкмо за това, което казвате за „ Телерик “, да си основават свои школи, семинари, учебни заведения и прочие, в които да се изковава точно този културен образ. Той не е политически, аз това се пробвам да го подчертая. Да си един подобен прогресивист и либерал в Европа и в България не е толкоз политическо, колкото е културно и обществено. Това е едно промиване на мозъци в вяра. Аз даже мога да стигна и по-далеч и да го нарека набожен развой. Защото както написа Джордан Питърсън, фундаментът на модерната политическа борба е набожен. Защото се отнася до това – в какво ти надълбоко вярваш за природата на индивида и за бъдещето на човешката цивилизация. Либералите изковават едни религиозни фрагменти, с които е доста мъчно даже да се води диалог. Аз съм се опитвал доста пъти да диспутирам с някой подобен и чувствам просто, че повеждам диалог с набожен човек. Човек, който е прекаран през една призма, през една школа на религиозно, теологично образование за бъдещето на света. Те имат своята есхатология, своята просвета за това по какъв начин светът ще свърши, в случай че да речем не спасим планетата Земя от световното стопляне и така нататък Затова вашият образец с школите на Фетхуллах Гюлен не е другоземен или преувеличен. Той е доста непосредствен образец. Защото и там става дума за вяра, която се трансформира в последна сметка в политическа власт и идеология. Същото е и с глобалистите клубове, школи, групи и кръгове, които основават една религиозна атмосфера, от която излизат политически фрагменти. 

- Имаме НПО-мрежи, имаме университет, развъдник на човеци, индоктринирани с глобалистката теория (НБУ), имаме положително разполагане в Софийския университет, имаме технология на бързо нанагорнище на лица, които носят чертите и способстват за разпространяването на тази теория – писатели, артисти, публицисти, политици. Виждаме образеца „ Явор Божанков “. Имаме надзор върху съсловни организации, обществени мрежи. Имаме асимилиране на медиите. Да поговорим за медиите у нас като една частица от цялата тази технология, за която иде тирада. 

- Този път ще бъда по-скоро положително надъхан. В България не сме стигнали чак толкоз тежка медийна атмосфера, каквато има в други страни. Например в Съединени американски щати имаш безусловно разграничими огромни партийни малките екрани и нищо друго. Ако гледаш CNN или MSNBC, няма никаква друга позиция с изключение на тази на Демократическата партия. И противоположното, FOX са единствено и само на републиканците. За България аз желая да посоча положителното, с цел да знаем защо да се борим и какво би трябвало да запазим. У нас към момента има няколко гледни точки най-малко в огромните медии, колкото и да е явно накъде клонят самите публицисти. Не сме простаци, знаем, виждаме накъде клонят. Но би трябвало да признаем, че още го има това стеснение, че би трябвало да се предложения и човек, който показва и другата позиция. Може би след Явор Божанков, би трябвало да гостува и Тома Биков примерно. И откакто гостува Корнелия Нинова, би трябвало да гостува и Костадин Костадинов в „ Лице в лице “. Това към момента е непокътнато у нас. Нашата медийна среда е малко по-плуралистична в сравнение с средата в тези демократични страни на Запад. Проблемът у нас е, че цялата медийна власт е съсредоточена в извънредно малко медии – две огромни малките екрани, два-три огромни уеб страницата (вестници). Представете си един по-голям от Терзиев, с повече пари и мощ, с повече тил на запад, който умерено може да купи двете огромни малките екрани и примерно трите уеб страницата. Тогава ще се превърнем в страна, в която няма никаква друга позиция. Какво пречи това да се случи? Нищо. Затова аз съм доста огромен почитател на децентрализацията на медиите. Аз съм доста огромен почитател на дребните медии, на дребните уеб сайтове, на YouTube подкастите, на Фейсбук и така нататък Фен съм на оптимално вероятната децентрализация. Медиите би трябвало да се раздробяват, да има все по-голям брой дребни качествени уеб сайтове, разнообразни публицисти, вестници, YouTube канали, тъй като това е опцията да сме по-устойчиви на тази опасност, която е изцяло действителна. Защото аз в действителност чакам да пристигна един човек и да изкупи няколкото по-големи медии и да се върнем във времената преди 1989 година, когато пускаш тв приемника и в действителност имаш единствено една позиция. 

- Неолиберализмът с политиките на индентичностите ще откри ли почва в България? 

- Да, неолиберализмът си набира скорост. Аз не виждам фундаментална разлика в степента, в която тази идея е взела връх в мозъците на хората от централните градски елементи на Европа, Съединени американски щати и тук в България – София, Пловдив, Варна, Бургас. Имайте поради, че и на запад по-голямата част от популацията не споделя политиките на идентичностите. Но концентрацията е в огромните градове. Разликата е, че на запад прогресивистите са доста по-окрупнени и овластени. Защото там са създали една огромна електорална конфедерация с мигрантите и локалните малцинства. Най-прогресивните партии в Западна Европа са се съчетали електорално с локалната мигрантска общественост и по тази причина печелят избори. Така вършат и демократите в Съединени американски щати. Демократическата партия в Съединени американски щати не печели избори, тъй като това ядро от транс-либерални хора е супер огромно, а печелят тъй като тотално са завладяли афроамериканския и латинския избор. Около 88% от афроамериканците гласоподават накуп за Демократическата партия. А латиносите гласоподават към 62%. Тоест у нас, в България, демократичната общественост е съотносима като размер и сбитост. Но не могат да си намерят този съдружник, който имат в Европа и Съединени американски щати, с цел да ги изведе преди всичко. Освен, и тук се връщам към това, което споделих за политическата обстановка през 2021 година, когато подобен съдружник им беше открит в лицето на президента Румен Радев, който им изсипа 500 хиляди гласа на изборите през ноември. И тогава ние в България видяхме тъкмо картинката, която съществува на запад. Малка стегната демократична общественост, която е хванала необятните мигрантски и малцинствени маси. У нас през 2021 година получихме либерали преди всичко като избирателен резултат с помощта на гласовете, които им изсипа Румен Радев. Иначе те са 6-7%, не повече. Абсолютно същото съответствие е и на запад. В момента ПП/ДБ губят тези 500 хиляди гласа, те не откриха метод да ги задържат. Докато на запад либералите са намерили метод трайно да задържат гласовете на мигрантите и малцинствата. 

- Избирателите у нас схващат ли за представители на какви политики гласоподават или се движат по протестната страст и външния тип на политиците, виждат Терзиев, приветлив подобен, постмодерно изглеждащ и прочие Осъзнават ли гласоподавателите какво идва дружно с Терзиев, какъв тип политика?

- Избирателите не осъзнават това. Само демократичното ядро осъзнава какъв тип политики идват с тези хора, които те оферират. Но това ядро желае и търси точно тези политики. Но тази огромна необятна маса, която сега е два-три пъти по-голяма от стегнатото демократично ядро и до момента гласуваше за Политическа партия и Демократична България, изрично не осъзнава какви и кои са те. Тази маса гласоподава за тях, тъй като си фантазира, че те са някакъв мек инструмент против статуквото, мафията, задкулисието, корупцията и прочие Но от време на време тази маса осъзнава, че Политическа партия не са тяхното политическо изложение и по тази причина Политическа партия сега губят електорат. 

- Нека обърнем внимание на в действителност ефикасната технология на глобалистката теория, която ловко употребява политическите си врагове, с цел да реализира резултати в своя изгода. Например Ваня Григорова беше показана като противовес на неолибералния Терзиев, а тя е типичен профил на ляв либерал...

- Ваня Григорова е тъкмо този соцлиберален профил не тъй като е жена и е феминистка, а тъй като тя защитаваше дела и възгледи години наред, свързани точно с неолиберализма. Тя защитаваше гневно Истанбулската спогодба, гей браковете, промяната на пола, защитаваше мигрантите и беше срещу строителството на ограда на границата, превеждаше и пишеше публикации за „ Подемос “, ултракомунистическите демократични и прогресивни испанци. Тя е профил на характерен ултрапрогресивен левичар. Който обаче избра неверния тим. Ако Ваня беше отишла при Политическа партия, щяха незабавно да я прегърнат, щяха да я изперат, щяха да заявят: „ Ооо, Ваня Григорова няма никакви пропутински възгледи! Объркали сте се. “ Това е верния тим за Ваня и в случай че тя беше избрала Политическа партия, те щяха тъкмо като Явор Божанков от Българска социалистическа партия, да я преврънат в своя звезда. Но тя избра „ неприятните “ и стана зложелател номер 1 на демократичната система. 

- Ваня не дължи резултата си на личната си тежест и престиж. Ако не бяха ГЕРБ, Ваня нямаше да стигне до балотаж. Благодарение на ГЕРБ Ваня съумя да събере някакъв единен избор анти-ПП. В акцията й бяха вложени доста пари, с цел да успее да пребори Политическа партия и за малко не съумя. 

- Истината е, че на първи тур Ваня съумя да качи три пъти над гласовете на Българска социалистическа партия на предишните избори. Тогава бяха 36 хиляди гласа, Ваня съумя да качи към 90 хиляди гласа. Защо обаче го направи? Точно тъй като нямаше никакъв различен различен претендент, който да е мощно изявен против Политическа партия и статуквото сега. Тя качи, тъй като светеше като ослепителен митинг на фона на останалите. А не тъй като самата Ваня има голям електорален капацитет. Аз нямам доверие, че политически план, който може да се образува със или към Ваня Григорова, може да реализира необикновен триумф. Просто тя в действителност светеше най-ярко, а това се случи, тъй като всички други политически партии заеха една и съща тактика – да повдигнат на тези избори типичния технократ, без идеология, без ярки политически послания, без радикализъм. И Васил Терзиев от IT-сектора, и Хекимян от нюзрума, и Деян Николов от финансите, това са шаблонни калифорнийски технократи, на практика с демократичен образ, другояче деидеологизирани. И Българска социалистическа партия, четвъртата политическа мощ в София, направи противоположното. Те споделиха, ние пък ще издигнем ултраидеолог, човек, който гори от идеология. Без значение какъв брой аз съм склонен с идеологията, в която гори Григорова. Но се оказа, че това е по-правилната тактика. Оказа се, че хората в действителност не търсят тези шаблонни калифорнийски технократи. Не е свършила историята по Фукуяма. Не е правилно, че към този момент няма да има идеология. Не, не, не! Ще има идеология, ще има политика. И хората явно това търсят. И виждат в индивида по-голяма легитимност, когато той гори в идеология, в сравнение с когато е назубрил някакви обстоятелства и цифри за града. 

- Левите партии в цяла Европа с наслада одобриха новите идеологии – зелени политики, отбрана на малцинствени групи, избор на пол и най-много битка за налагане на този избор като предпазен през закона. Какво стана с Истанбулската спогодба, отхвърлихме ли я или я приехме?!

- Около Истанбулската спогодба има два казуса. Единият е мъчно да бъде ясно пояснен на аудиторията. И това е казусът със самото наличие на Истанбулската спогодба. Можем да изговорим доста по този въпрос, тъй като наличието на тази спогодба отваря голямо поле за полемики за пол, за дефиниции, за обществени функции и така нататък Затова ще направя нещо друго. Ще обърна внимание на следното. Каквото желаете вярвайте за наличието, дали е добре, дали е зле, дали няма никакво значение. Обаче няма по какъв начин да не установяваме големия проблем с това, че една страна на фундаментално равнище, публично, конституционно, през съда е отхвърлила нещо, а по-късно на тази страна й се споделя: „ Изобщо не ни интересува, ние ще го прекараме през Европейски Съюз, ние ще го прекараме през Народното събрание и ще ви го наложим! “ Тоест вторият по-голям проблем с Истанбулската спогодба от нейното наличие е това по какъв начин тя беше наложена в България. И че каквото и да написа в нея, тя се трансформира в образец, в проблем за това по какъв начин в действителност нас ни лъжат, като ни питат: ще ратифицирате ли това, харесва ли ви това?! Нас ни лъжат, те играят с нас една игра. „ Ратифицирайте тук едни работи, само че в случай че решите да не ги ратифицирате, на нас не ни пука, ние ще ги прекараме през вашата глава и ще ви ги наложим. “ За какво изобщо се занимавахме да го обсъждаме този проблем?! Защо въобще ни лъгаха от Екологичен потенциал, че има значение нашето мнение, че това би трябвало да бъде дискутирано в обществото, че може да бъде признато или че може да бъде отхвърлено. След като най-после ни обявиха, че не ги интересува до какво умозаключение ние ще стигнем и ще ни наложат нещо, с което обществото ни не е според. Това е големият проблем с Истанбулската спогодба. 

- Сега тя се приема във тип на обособени текстове, набутани из другите закони. Абсолютно безсрамие и метод да се мами обществото. 

- Точно по този начин. И по тази причина споделям, че ние като българи би трябвало всички да се обединим към този проблем в това число и либералите. Казвам го на демократичните хора. Хора, даже сега да става дума за нещо, което на вас ви харесва, на вас ви изнася, вие смятате, че би трябвало да се легитимират обществените функции на пола, даже по този начин да е, вие отново би трябвало да бъдете на наша страна! Защото на следващия ден ще се прокарва по същия метод нещо, което на вас не ви харесва. Утре ще се прокара нещо, което е свръхантилиберално. И вие няма да имате никакъв инструмент да го спрете. Защото се е наложил прецедентът, че Европейски Съюз взема решение на централно равнище, наднационално, какво ще бъде одобрявано и изобщо не пита която и да е страна. Европейски Съюз споделя, не ни интересува, че не го желаете, ще ви го даваме през устата по лъжичка, през дребни ремонти в законите и така нататък Ако сте либерал, на следващия ден може да е нещо антилиберално, в случай че сте социалист, на следващия ден може да е нещо антисоциалистическо, в случай че сте националист, представете си нещо глобалистко... Всяко политическо племе у нас има интерес България да не изпада в тази обстановка, в която не може и е неспособна да отхвърли някаква разпоредба, спусната извън. Защото това ще се върне на всеки, който в този момент е склонен с това противоречие. 

- Икономическото неравноправие се ускорява от процесите на глобализация през последните петдесетина години. Неолиберализмът не е единствено независимост на половия избор, а е на първо място свръхдоминация на пазара и наклонност за изземване на всички функционалности на страната. 

- Има едно комплициране към термина неолиберализъм. Той се употребява за няколко разнообразни неща. Неолиберализмът в Европа значи едно, в Съединени американски щати значи друго. В Европа неолиберализъм и либерали десетилетия наред означаваше хора, които пазят пазара и са доста буржоазен настроени. Във Франция като кажеш либерал става дума за хора, които мислят за дерегулация и за пазара. В Европа има три лагера: консервативни и реакционни; социалисти, които са прогресивни, които са марксисти, които са за повече държава; и настрана има либерали. В Съединени американски щати има единствено либерали и консерватори. Америка болести света с това, че либералите и неолибералите са единствените, които включват и пропазарното и прогресивното. Това не е по този начин в Европа. В Европа либералите са хората, които са главно за пазара, само че да речем, че културно-прогресивните хора не са наложително пазарните либерали в Европа. Марксистите и левите неведнъж са доста по-прогресивни културно, те са доста по-радикални по джендър тематиката, по миграционната политика, по половото изложение. Давам ви образец, в Екологичен потенциал най-радикалните оферти по тематиката, обвързвана със промяна на пола, идват от нордическата зелена левица. А не идват от ALDE да речем, които пазят по-скоро пазара, дерегулациите и прочие Тоест картината е комплицирана, а ние в България си боравим с общи термини. Неолиберали, значи те са и за джендърите, и за пазара. Но това е много общо и неопределено. Има политологична конкретика, която тр